разглобяване на сърцата

играчка

мартин щ — Sat, 21 Jan 2012 15:44:26 +0000

ИГРАЧКА:

Как се свършва с такава работа,
дето си няма ни бъдеще, нито минало?
Само триизмерни точки
в края на празни редове.
Ако дръпнеш връвта, почвам наново.
Хей, ти, здравей, ти. нашата работа никога няма да я бъде.
(стая, изписана с мен+теб, извън тази стая – ни помен.)
Ако дръпнеш връвта и ще почна наново.
1 невъзможност + 1 невероятна възможност +
проба – грешка, колкото поеме.
и се случват някакви неща, които не могат да се
случат и впоследствие не са се случили.
Ако дръпнеш връвта, ще почна наново.
(това би бил надписът на вратата, само че не бих го
написал. а ти го знаеш и без това.)
And it broke my heart in two.
Как се приключва такава работа,
ни риба, ни рак?
…разкопчавал, чакащите в пълно мълчание на пода ризи -
парализирани птици – по време на тези тежкотоварни паузи
…наново вървенето по пресипващите проклети халюциногенни улици,
които също мълчат, също мълчим, няма нищо неясно всъщност…
Ако дръпнеш връвта и започвам наново.
Ако дръпнеш връвта – и започвам наново.
Ако дръпнеш връвта и започвам, наново…

коварната кръв

мартин щ — Thu, 19 Jan 2012 11:29:37 +0000

„коварната кръв не спи
в неверните мои вени“

цветаева

нередактирано: докато з говори със з, а м снима г като гръндж, края на вечерта

мартин щ — Mon, 16 Jan 2012 22:33:13 +0000

озъбвам се на прясното стъкло,
зазиждам те – това е сянка в камък,
това е път – разпънат върху кръста,
на който си заринат до врата си.

това ли е – докоснат си до себе си,
изтласкваш всичко право срещу спиците;
не може да се каже: всичко вдишваме,
защото вътре сме архипелази.

не почва тук – но пак пророк си нямам, а
сърцето ти е толкова във вените,
че и да почва, в ъгъла е нищото,
а никъде не се достига, пипайки.

ръцете ми са толкова механика,
вълнообразно, но и ненаказано -
как бил желал да счупя с лакът топката,
защото ми гадае и по миналото.

това не е. остават ми контрастите
и има девет хиляди зеленото,
в които е обръгнато сърцето ми -
вретеното, покрито в съхранение.

нокожете

мартин щ — Fri, 13 Jan 2012 22:02:13 +0000

нокожете, мн.ч. – да разказваш кошмари преди сън. от „ножовете по кожата“

три лица

мартин щ — Wed, 11 Jan 2012 23:27:46 +0000

***

Защо си с три лица?
Едното
почти го отърсих. (цимент.)
Второто
гледам да не го мисля. (восък, вечерен.)
Третото
не знам, не знам -
блести, както бъдеще. (…)

vampire smile

мартин щ — Wed, 11 Jan 2012 21:41:13 +0000

Em7                       Cadd9
I want a scar that looks just like you
      G                             G/F#
till then i've got to learn to be a wiser fool

Blue jeans

мартин щ — Sun, 08 Jan 2012 13:16:10 +0000

Защото съм глупак.
Или защото съм Риби, февруарски.
Или защото съм емоционално бъгнат.
Или защото съм инфантилно чудо-вижте.
Или защото не си се уча от грешките и туй то.
Или защото съм романтик без дори да го искам.

Или просто защото не мога по друг начин.
Но – повярвай – следващия път отново ще съм сигурен, че

I will love you till the end of time.
I would wait a million years…

Вкъщи

мартин щ — Sun, 08 Jan 2012 13:06:20 +0000

Има неща – от сорта на дъжд, одеяло, бележник, бряг, сърце – които винаги (ще) ми въздействат. Всеки си има такива неща. Друго от моите – а сигурно и от твоите – е Дом. Дом на края на света. На ръба на света. Дом на брега на морето. Дом, в който се връщаш; който ненавиждаш; в който се придвижваш пипнешком на тъмно; в който са снимките, на които си малък, подаръците от 6-ти клас, книгите, с които си се учил да четеш, които са те учили да живееш.
Дом, в който се завиваш през глава с одеялото и заспиваш, докато вали; дом, от който се стига до брега и в който са старите ти бележници; дом – драматична пауза – в който можеш да изровиш отнякъде сърцето си, ококорен.
Понеже обичам домовете, ми е адски неприятно като трябва да се пренасям в нов. Миналата година живях на три места, само в София. На всяко от тези места оставям по нещо невидимо от себе си.
За щастие, има други места, които ми дават пък по нещо – амулет за сила, воля или кураж. Тези тайни домове, които обитаваш само понякога и за кратко. Харесва ми да си мисля, че имам легло в планината, че имам диван за преспиване на Руски паметник и още един на Сточна, съботно легло в „Надежда“ и т.н. Защото може да прекараш някъде само половин час и въпреки това да знаеш, че фамилиарностите са ненужни: „Приятно ми е, Мартин“, „Приятно ми е, Дом“.
Всъщност думата ми беше за съвсем друго, ама – така става като говоря за любимите си неща. Raindrops and roses, and whiskers on kittens. Тъй че се възпирам от многословстване и приключвам със следното:

Колко е хубаво да се събудиш. Вкъщи. И майка ти да те пита дали искаш кафе.

две и единайсета

мартин щ — Fri, 30 Dec 2011 21:43:44 +0000

беше двайсет и втората ми година
беше кофти, но беше и кеф ти
беше доказателство, че адел е права: the people i’ve met are the wonders of my world
беше брутална
беше размествания и пренасяния, и дом след дом

беше бири
беше издаването на втора книга в моето семейство

беше раздяла с поредната скучна образователна институция
беше опит за съвместно съжителство и за съжителство
беше много театър и още повече ър
беше един от най-интересните, драматични и забавни сезони засега
беше сфуматовски септември
беше много други неща, случки, хора и моменти, които не помня

беше софия, бургас, стара загора, на село.. хм, май не съм пътувал особено
беше година, в която писах и бях влюбен. и това е достатъчно.

м.

САУНДТРАКЪТ НА МОЯТА 2011-ТА. ЧАСТ 1

мартин щ — Sun, 25 Dec 2011 04:08:09 +0000

ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАЙСЕТА ГОДИНА! Една от най-интересните, пълните и болните години от последните 22, в която саундтракът не беше много, но пък беше много на ниво. Както редът, така и самото участие в тая станала вече традиционна за блога ми равносметка са поради чисто провидение. Реших този път да не разчитам само на ютюбеца, тъй че те очакват 2 rar-архивчета. Естествено, всякакви коментари и препоръки за прослушване са добре дошли.

THE YEAR THE MUSIC (ALMOST) DIED. САУНДТРАКЪТ НА МОЯТА 2011-ТА. ЧАСТ 1.

1. Adele – Someone like you [21]

Година по-късно е ясно едно: всички обичат Адел поне толкова, колкото мразят това нейно ужасно бивше гадже. Но пък лоша връзка – добра музика, както твърдят още първите блусари.

P.S. – Тъй като Адел не е инди, й трият песните от сайтовете за сваляне, но аз, бивайки по-инди и секси
от нея, ти предлагам баш приятния кавър на песничката от Jamie Woon. (-;

2. The National – Exile Vilify [Portal 2, егати]

Мат Бернинджър е умислен и брилянтен поет, честно – не те ли изненадва, когато за някоя съвременна банда има по-голямо значение не как, а какво пее!? Тук текстът е крайно добър, нищо, че го чуваш като влезеш в някъв портал в няква игра..

3. Hercules and Love Affair – My House [Blve songs]

Какво повече да искаш в началото на лятото освен нов, обещаващ ню-диско хаус диск от ултра якия създател на Blind? В смисъл – каквото и да искаш, новият Hercules and Love Affair не стои зле като фон.

4. IAMX – Volatile times [Volatile times]

Айемекс се завръща, в едно познато и позабравено мрачно амплоа. Постапокалипсисът е брутален, но също и така сърцераздирателен. Eдин албум, който с времето ми харесва все повече.

5. Florence + The Machine – No light, no light [Ceremonials] <3

Албумът на годината? Песента на годината? След първите два сингли от Ceremonials можех да се закълна, че няма да кажа нищо подобно за пост-Lungs Флорънс, но тогава се появиха ангелските хорове, обсебващото пиано, арфите, безкрайното удавяне в дантели и, разбира се, онази част между 3:14 и 3:26 – любимият ми сигурно музикален отрязък за 2011. А след популяризирането на фразата „Lungs: The Old Testament, Ceremonials: The New Testament“ не ни остава нищо друго освен краят на света.

6. The Belle brigade – Losers [The Belle brigade]

Това дуо се попрочу покрай поредния Здрач-саундтрак, но мене ме радват ексклузивно с тоя химн за лузърството. Don’t care ’bout being a winner or being smooth with women, or going out on Friday…

7. Take That – Love Love [X-Men нещо-си]

Роби се завърна в бандата, която кака ми слушаше в добрите стари времена на MTV. По-зрели и почти толкова адиктив, взеха, че ми отвориха очите една сутрин по единствената оцеляла музикална телевизия.* Why don’t you teach your heart to feel, and give you love, love?

* – Vh1, дъъ.

8. R.E.M. – Oh my Heart [Collapse into Now] <3

2011-та беше годината на петнайстия и финален албум на една от най-хубавите групи на нашето време. Стабилен завършек на кариерата им, Collapse into Now показва нагледно как можеш да излезеш от мръсния музикален бизнес с достойнство. Просто прекрасни. This place needs me here to start, this place is the beat of my heart.

9. Gil Scott Heron feat. Jamie XX – Running [We're New Here] <3

Последният (засега..) проект, в който блести (не)обузданият, мъдър ърбън талант на Скот-Херън – уличният поет, който обича града, който го убива. Jamie XX успява да ремиксира безумния му последен албум I’m New Here, оставайки верен на този уникален стил. Парче чиста истина. You’re going to know why I’m running then… because I’m not going to tell you, now.

10. Selah Sue – This World [Selah Sue]

Мацката, която успя да стане няколко пъти платинена за отрицателно време и да завладее малкия ми ъгъл от света за няколко дни, покрай реклама за.. шоколад? Нахакана и гласовита, Села като че ли само се изкашля учтиво с обещание за много повече следващия път.

11. Zooet Deschanel – The Christmas Waltz [A Very She & Him Christmas]

Новата ни любима hipster chick Зуи Дешанел е такова слънчице, че никой не се учуди от участието й в новия филм за Мечо Пух. Неочаквано сносен, впрочем. Освен това за малцина е все още тайна кое е това момиче – защото „It’s Jess!“. Ах, все още има място за малко старомодна, красива романтика. Междувременно инди проектът й She & Him изкара едно коледно албумче, което тук ни идва съвсем на място.

12. The Soft Moon – Total Decay [Total Decay]

Ако ти е втръснало от ужасно мейнстрийм постпънк и си залагаш едната вена, че нищо подобно на Joy Division няма да ни се случи скоро, значи не са ти казали за The Soft Moon. Total Decay е второто им cd и по нищо не отстъпва на предното – постапокалиптично, синтпънк, даркуейв звучене, което е почти непоносимо преди залез слънце.

[линк за сваляне: http://www.mediafire.com/?gsr71e9gb5eawgp ]
[резервен: http://www.4shared.com/zip/lhSAPj1k/2011ost1.html]

Край на първа част. Тези дни, във втора очаквай: някой, когото си познавал, мноого думи за сняг,
сини джинси и бяла тениска, деца от дърво и стомана, както и едно момиче, за което няама смисъл.
Винаги можеш да провериш какво се е случвало и предните години в този департамент:

2010.
1-ва част:
http://6turec.wordpress.com/2010/12/31/2010-%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-1/

2-ра част:
http://6turec.wordpress.com/2010/12/31/2010-%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%E2%99%AC%E2%99%AC/

2009.

http://6turec.wordpress.com/2009/12/18/2009-the-music-that-kept-me-alive-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-1/