/В миналия епизод: конски банди, маниакални улични проповедници, каки гаги и психеделичен мениджмънт. Добре дошли във втората част на класацията, която не е класация, следователно е все едно първа…/
11. Frightened Rabbit [Swim until You Can't See Land]
Един от най-тачените от критиката албуми на 2010-та, в който освен социална ангажираност можеш да намериш и достатъчно оптимизъм, за да продължиш да плуваш нататък.
12. Rod Stewart [Sunny Side of the Street]
Единственото (за съжаление) джаз попълнение в тазгодишната класация не е неочаквано – професионализмът и талантът на чичо Род превръщат всеки негов нов проект в събитие. Епичната му „Велика американска песнопойка“ продължава вече пет части, като последната не съдържа нищо друго освен най-популярните джаз стандарти, изпълнени от един от най-специфичните гласове evah. Впечатляващото в този диск (или за предпочитане – плоча, разбира се) е умението на „великия американски песнопой“ Стюарт да представи до болка втръснали ни песни като I’ve got you under my skin в съвсем нова светлина. Връх.
13. Trent Reznor and Atticus Ross [In the Hall of the Mountain King]
Научен урок. Правиш касов филм и каниш най-добрите съвременни изпълнители да дооцветят събитието. Все пак е срам да наемеш Трент, когато музиката му почти не се чува в самия филм, но пък винаги има място за някоя и друга сцена с мускулести гребци, надпреварващи се на фона на осъвременен Едвард Григ. Иначе май ставаше въпрос за Facebook.
14. Crystal Castles [Not in Love feat. Robert Smith]
Вторият албум на замъците е навярно най-доброто, което 2010-та донесе на екперименталната електронна музика (без да броим безбройните групи, за които никога няма да чуем или ще чуем след много време, защото примерно са от Балканите). Едноименната Not in Love не е нищо особено с приглушения накъсан вокал на инак безумната Алис Глас. Щом обаче в уравнението освен кавър на осемдесетарски канадски хит и електронни маниаци се включи м-р Смит, резултатът клони към + ∞. Може би най-добрата песен на годината.
/а и не е ли това дъ обложката!/
15. Iron & Wine [Walking Far from Home]
всъщност годината почва, когато й скимне,
така че недей да бързаш. подреди нещата си,
прочисти си главата и чак после тръгвай.
желая ти тайното късметче, което никога
не се сещат да напишат. желая ти твоя
тайна година, ден по ден, защото иначе всяка
вечер ше умираш. ще има – това ти го обещавам -
много музика. много книги, които знаят какво
говорят, и (бонус за риби) филмиране до откат (;
16. Patrick Wolf [Time of My Life]
Както с предното парче, и тук ми иде да се усмихна и да легна, където сваря, за да вдъхна разкрилата се пред мен гледка. Предстоящият проект на Патрик е посветен на някаква раздяла или нещо подобно, но той е толкова млад, нахъсан и Бауи, че от всеки предмет ще направи инструмент, а от всяка кофти тема – времето на живота си. А аз нямам никакъв проблем да го последвам щом се намесят и цигулките.
Г-н Стивънс също обича да прави, каквото му хрумне – например да реши да запише по един албум за всеки щат или ей така, изведнъж да издаде два диска за месец. Никой никога не знае какво да очаква от следващата песен… освен може би онези очарователни детски хорове.
Някой спомена ли тенденция страшни изпълнители да записват музика за блокбастъри? В случая продължението на крайъгълния sci-fi камък „Трон“ е по-скоро разочарование, но дългоочакваното завръщане на мистериозните аниме диджеи оправдава очаканията. А и неоновото им отива.
Какъв е шансът Негово умопомрачителство Дейвид Линч да препоръча някоя изгряваща изпълнителка и после цяла година да не спреш да я слушаш, докато кръстосваш улиците по здрач (и ето още една дума, която завинаги изгуби първоначалния си чар)? Оказва се – не е никак малък, особено ако става въпрос за такава естествена и симпатична мацка като Lissie. Виж как просто стои пред един микрофон и се раздава до разтапяне… Откритието на годината.
Ева-Мария ми пусна един клип на тея двете и в същия момент се оказа, че буквално всеки им се кефи и е абсурд да се направи gay-zombie-art house film без музикалното им участие. Клипът на Gallows държи класацията ми за клип на 2010 и показва нагледно колко впечатляващо може да е концептуалното изкуство. Тези сестри са цяла находка!
Пичове, бе! Браво.
Ето тук вече те преметнах – коледният албум на Стинг е от 2009-та, ама аз пак закривам личната си песнопойка с него, съвсем по личному. Това е един от най-силните коледни албуми, на които съм се натъквал, и нямам нищо против да чуя изпълнението му на живо в Дърамската катедрала.
Желая ти Весела Коледа, която мина, и приятно посрещане на 2010-та, която вече дойде! Така е, когато го домързи човек да си напише класацията навреме, но вярвам, че си намери нещо интересно за слушане или просто си припомни колко разнообразна и очарователна беше десетата година… Всъщност, докато пиша това, тя тъкмо се разбужда за последния си ден, тъй че излизам на терасата да си допия чая сред чайки и небе.
До нови срещи, хора от 2010-та! Бъдете честити.
м
Един коментар
Do you want to comment?
RSS коментари and TrackBack URI
Trackbacks