Естествено, и този януари почнах да записвам любими песнички и албуми някъде… но къде ли? За пореден път краят на годината ме заварва буден по нощите и гадаещ на стъклен екран: „Какво съм слушал през 2010-та… Имаше някакви много хубави работи…“ Затова се извинявам предварително на всичката музика, която ме е спасявала от суисидни срещи със СКГТ и която ще изкристализира в съзнанието ми веднага щом натисна „Публикуване“.
Та… готови за начало?
1. Arcade Fire [Ready to Start]
Както се очакваше след феноменалната им „неонова библия“, целият меломански блогосвят не можеше да си намери място до излизането на третото творение на Arcade. Може би това ме отказа да дам шанс на албума веднага след излизането (да де, изтичането) му. Ведъж обаче се вслушах във въпросната песен и ето ме, дами и господа – поредното зомби, което танцува в транс на наследниците на Radiohead.
2. Sharon Van Etten [Don't Do It]
Всъщност цифричките могат да те заблудят, че това е класация, когато става въпрос за нищо друго освен моментчета, срещнали слушалките ми и нечия музика обикновено поради чиста доза късмет. Това горе е тъкмо такова моментче …
3. Band of horses [Way Back Home]
Бандата няма нищо общо с коне освен ако не става въпрос за свобода. В такъв случай тези симпатични момчета са любимия ми сиатълски врпяг, който за трето поредно пътуване се справи отлично. Не че съм очаквал друго от албум на име Infinite arms…
4. Laura Marling [Alpha Shallows]
Тази дама притежава винаги очарователното умение да звучи едновременно ретро и свръх съвременно. Напомня ми стара къща, в която момичета на по шестнайсет носят дрехите на баба си с винтидж значки от попъп шоп. Много деликатно.
5. Lea Michelle & Idina Menzel [Lady Gaga's PokerFace]
Няма две неща, които да си ходят като Glee и Гага, а въпросното изпълнение е пример за всеки скептик, според когото последната не е направила друго за музикалната индустрия освен да надене прясно месо. Според Akon предстоящият албум на кака Гага ще пренесе попа „на следващото ниво“, тъй че подгответе свойто glamaphonic electronic disco облекло и слагайте перуката от коледна елха!
Много ясно, че и аз очаквах просто следващата порция от същото, когато MGMT пуснаха продължение на култовия си Oracular Spectacular. Вместо дузина траци, които всеки епизод на Skins би попил с доволно оригване обаче, дуото изкара нещо толкова некомерсиално и психеделично, че се получи следното:
Фенове: Очакваме албумааа!!!
/прослушване/
Фенове: Бляак! К’ва е тая гадост?!
/още слушане/
Фенове: Йеее, този албум е велиик… Нали?!
7. Vampire Weekend [Giving up the gun]
Ако някой ти каже, че Vampire weekend пеят за живота му, вероятно притежава най-скъпите кецове на света, мисъл, която не се задържа на едно място за две поредни строфи, и много издръжливи бели дробове. Тази група е нещо като младата версия на Arctic monkeys и под млади имам предвид, че наистина нямат нищо общо с тоя свят. За сметка на това имат много общо с най-близкия сносен клуб.
Хора, които не са слушали само този албум като мен, твърдят, че няма много общо с оригиналния стил на Anathema. Наистина когато Мая ми пускаше някакви техни „класики“, имаше доста повече distortion и прочие сила, но това не значи, че първият албум от 2003 насам на death/doom-gothic metal-alternative metal-alternative rock-new prog легендите няма да ти се понрави. Узрели и смислени и като цяло, изглежда, отново всичко е любов.
9. Ray Lamontagne [God willin' and the Creek Don't Rise]
Как да пропусна модерната приказка за един човек, който работел във фабрика за обувки и една сутрин чул по радиото някаква песен и си рекъл: „Искам да правя музика“. След три албума и другото помежду тях всеки би звучал малко неискрено, но в сравнение с масовата музика Рей е все още малко бижу, напомнящо за ранния Дилън и Бон Ивер.
10. Manic Street Preachers [Some Kind Of Nothingness]
„Меникс“ са по-продуктивни в записването на музика, отколкото аз – в прослушването, което е сериозен проблем, когато между 2009 и 2011 издадеш три LP-та. Записът в средата, за който става въпрос, бе наречен от уелската тройка последния им мейнстрийм албум. Имайки предвид не толкова далечния Send Away The Tigers от 2007, който попадаше в същата категория, тазгодишният Postcards from a Young Man не е върха на сладоледа. Не че на тях им пука за мнението ми – нали вече записват следващото голямо нещо.
/следва продължение…/
Присъствието на Анатема единственото ми познато и колко хубаво е така! А Ray ще бъде, бъде прослушан, цел е още от саундтрака на A Lot Like Love.
ще ти хареса.
всичко ще ти хареса!
(: