2009. The MUSIC that kept me alive /част 1/

Добре, не знам себе си ли да виня или вдъхновяващите блогове, или новия ренесанс на пиратския занаят, обаче всяка поредна година изпращам, погълнал повече музика от предишната. (И) в това отношение 2009-та беше феноменална. Сериозно, на ушите ми не им понасят слушалки вече. Аха да си легна и – хоп – някой-си издал нов диск с обещаваща обложка или любопитна референция в заглавието, или притеснително добро ревю…

Слушах музика постоянно. Танцувах. Тъгувах. Успях да намеря песен за всяко едно състояние, което ме придружаваше, и за пореден път ще заявя с най-ясна представа колко слабохарактерен ме прави това, че без музика нямаше да оцелея тая година. Обаче си пуснах Gonna make it through this year на Великите езерни плувци и точно тъй стана. Написах в началото на тефтера си „2009 – годината на книгата, йе“ и книгата е тук.

„Факт“, ще вметне Косето.

И тъй, без повече увъртания, нека ти изброя ако не всички, то поне някакъв брой от песните, които изпроводиха пътя до трийсети декември. Ще прескачам онези, които съм открил скоро, но са отпреди първи януари, защото техният брой е в пъти повече, а искам постът да се пръкне преди следващия такъв.

(Забележка: Списъкът щеше да е много по-пълен, ако не си бях изтрил последните три или четири ласт.фм акаунта. И да, имам предвид само тази година…)

Morrissey [Years of Refusal]

Доколкото си спомням, 2008-ма завърши с очакването на този албум, а 2009-та – със стоическото му въртене отново и отново. Към излизането на „Годините“ вече бях преживял в лицето на Мориси и „Смитс“ най-голямата си – и най-дълга – музикална любов досега. Така че, каквото и още да направи въпросният немирен нахакан перчемлия, ще му отделя достатъчно време и търпение. А този албум е всъщност доста добър. Имам предвид, за Стивън Патрик Мориси, фронтмен на „последната велика рок група“, поет и идиот, чието име обикновено приключва с „… Е БОГ“ върху случайна лондонска стена и краси обложките на 33 албума, този последният е доста добър. За всеки друг от неговата генерация е просто непостижим.
-

Fleet Foxes – Mykonos [Sun Giant EP]

Открих „Флийт Фоксис“ тази зима, когато меломаните из нета вече ги бяха обявили за най-обещаващо ново откритие. Беше ми бяло и зимно, и си търсех химн. Тъкмо време за инди фолк.
-
Oasis – Falling Down [Dig Out Your Soul]

Умряха. Да живеят. Whatever. Не е важно дали ще кажеш за последния „Оейзис“ нещо добро или нещо лошо – просто с тях винаги нещо може да се каже…
-

Cymbals Eat Guitars – And The Hazy Sea [Why Are There Mountains]

“Indie rock got good again“, заключиха в някакво ревю на дебюта на тези симпатични калпазани. И като нищо този страхотен саундтрак за обикаляне на страната с кола можеше да остане най-добрият дебют за годината в личния ми топ пет. Само да не беше излязъл през март.
-

Pj Harvey and John Parish [A Woman a Man Walked By]

Ако се бях натъкнал случайно на този албум, щях да реша, че е компилация с Б-страни от времето на Rid of Me например. Във всеки случай го слушам с леко носталгичното усещане, че съм все още в 90-те и се омайвам от новооткритото звучене на алтърнатив рока. Сравнението опростява A Woman a Man Walked By, но… все пак става въпрос за колаборация между двама души от занаята, при които не се нуждаеш от разбиране, а от усещане… Кожна музика, на тъмно.
-

Pet Shop Boys [Yes]

Точно какъвто трябва да бъде един албум на „Пет шоп бойс“ – автоматично меланхолизиращата вибрация на синтпопа, няколко велики парчета и няколко, които без проблем ще изслушаш помежду им, една усмивка, която ще си остане за мен по британски дискретна и непоколебима. О, и – не мога да обясня защо, но обожавам факта, че винаги избират една проста, хубава дума!
-

Diana Krall [Quiet Nights]

Стил и класически джаз теми в облицовка от кадифе. Клише, нали така?

Е, в тихите хладни вечери също съм клише.
-

Comet Gain – You Can Hide Your Love Forever [Broken Record Prayers]

Понякога заглавието е достатъчно.
-

Madonna – Give it 2 Me [Hard Candy]

Окей, ако мадмоазел Чиконе има някакво място тук, то ще да е със Celebration, но просто Give it 2 Me се превърна в нещо супер… ско през топлите периоди на 2009-та, та да не влезе… Тъкмо като я бях отписал.
-

IAMX [Kingdom of Welcome Addiction]

Още един тип, който се появи с върволица албуми зад гърба. Е, повече – по-добре. И макар че всеки от дисковете (касетските, плочите, папките, etc.) на Крис Корнър и „Снийкър Пимпс“ притежава определена честота, [Kingdom of Welcome Addiction] е като че ли с най-мейнстрийм звучене. I Am Terrified е в най-съвременен смисъл химн, а My Secret Friend е толкова дрийм поп, колкото е възможно (плюс, в нея участва и една прекрасна дама, която навярно ще видиш по-нататък в списъка). Няма да споменавам останалите тракове, но ти може спокойно да ги чуеш. Welcome, addiction.
-

Patrick Wolf [The Bachelor]

И преди бях слушал Патрик, но не ми пасваше достатъчно. Лятото някак си попаднах на последната му (половин) битка и, понеже откъм музика нищо не ме владееше тогава, успях да й отделя вниманието, което заслужава. Оттам нещата се задвижиха в обратен ред, но щом става въпрос за млади, талантливи и достатъчно чалнати хора, тъй или иначе всеки албум звучи като от различно десетилетие.

велик момент: обикалям „хаджи димитър“, докато чакам китайското да се притопли или каквото там му се случва, и се изумявам на всяка песен от „lycanthropy“. също и един особен момент, в който лежах на огромен пън и една пчела в тревата чертаеше паяжина на wind in the wires.
-

Radiohead – [These are My Twisted Words]

Лято. Не, не лято – а път. Не, не път, а Прага. Не, не Прага, а концерт. Не, не концерт – поклонение. Не, не, не, всъщност не поклонение, а „Рейдиохед“. И, макар оттук нататък ду ми те дас а из_л ишни -това/са/мои т еизм ам нид_ум.и

дай.ми едно дълго интро и.съм готов
-

Beyonce – Single Ladies (Put a Ring on It) [I Am... Sasha Fierce]

Не един и двама държат да отбележат, че тяхна е вината Сингъл лейдис да нахлуе в измерението ни. По този въпрос няма да се изказвам, за да не влизам в битка, която не мога да спечеля, но: оу, бой, тази Бионсе знае какво да прави с ръката, а!?

(Годината в случая е 2008-ма, ама * маха с ръчичка *)
-

Barbra Streisand [Love is the Answer]

В общи линии, формулата на Даяна Кроу важи и в този случай. Велик глас – пореден албум без невероятни изненади. Съвършен тъкмо за ситуации без предвидени такива – вечеря на свещи с бели покривки и сие.
-

Young Republic – Long Live The Fallen World [Invisible Republic]

Въпреки че вторият диск на Young Republic е в общи линии точно толкова добър, колкото дебютния, не мога да избягам от усещането, че най-доброто – или най-запомнящото се – от тях все още не е видяло запис. Така или иначе, струва си прослушването, а отварящият трак притежава и в музикално, и в текстово отношение изключителен заряд.
-

Тъй. Оставям те с опцията за архив и обещанието, че най-доброто от моята 2009-та определено предстои, затова очаквай втората част на този пост до няколко дена.
Желая ти още малко сняг и всички онези прекрасни работи, които се появяват по лицата на хората и в чекмеджетата им малко преди Коледа. На изпроводяк – една песен от пилотния епизод на… но не, не, за това – в част 2.

Glee Cast – Don’t Stop Believing [Glee: The Music, Volume 1]

_

Свали първите части на компилацията от:

1.   тук
или тук

2.   ей тук
или тук

музика

декември 18, 2009

6 Коментара